Въпреки трудностите, учителите в Източните Родопи „държат фронта“

Разликата между най-високата и най-ниската заплата в Средните общообразователни училища в Кърджалийско е 200 лева, в основните училища – 249 лева, а в професионалните гимназии - 218 лева.
Най-високата средна брутна работна заплата на педагогическия персонал в детските градини е в община Крумовград – 776.99 лева. При непедагогическия най-високата е средната работна заплата в община Момчилград – 489 лева,
Въпреки трудностите, учителите „държат фронта“, отчитат на 24 май – 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, синдикатите.
Учителите у нас са намалели със 70 на сто от 2000 г. насам, докато преподавателите във висшите училища са се увеличили с 5% за последните 15 години. В България сега работят 85 000 учители в средното образование и 23 750 преподаватели във ВУЗ-овете, съобщи данните председателят на синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров.
Средната възраст на учителите в детските градини е 59 години, а на техните колеги от училищата - 57 години. След пет години 35 на сто от българските учители ще бъдат в пенсионна възраст. Същевременно, учителите до 30 години са едва 717 или под 1% от останалите им колеги.
Сега училищата в България са 2568, като от 2000 г. насам са закрити 923 училища, или 36% от общия им брой, обобщават още от синдиката.
През 2015 г. детските градини у нас са 1991, при 3249 през 2000 г., което означава, че са били закрити 40 на сто от тях.
Висшите училища са 54, като за последните 15 години са се увеличили с 20 на сто. Според образователния синдикат броят на училищата в България не съответства на броя на учениците, като училищата са с около 35% по-малко от средностатистическото европейско съотношение. Броят на педагогическите специалисти в България също е с 55 на сто по-малък от необходимия.
Двусменният режим на организация на учебно-възпитателния процес у нас също е негативна "придобивка" по отношение на Европа, според Петров. Той припомня, че няколко пъти синдикатът предлагат да има стандарт за училищата.
Българските учители са най-бедни в Европа, като вече са и след румънските си колеги. За сравнение, гръцките учители при най-голямата криза в страната си получават три пъти по-високи заплати от нашите педагози, обобщават от синдиката. В Люксембург учителската заплата е 17 пъти по-висока от българската, а средното европейско възнаграждение на учителите е около осем пъти по-голямо.
От синдиката настояват за увеличение с 20% на работната заплата на българските учители.
В момента България отделя за образование 3,1 на сто от БВП, а за средното образование се дават по-малко от 2,9%, посочват от синдиката и припомнят, че дори през военната 1942 г. парите са били 10% от БВП, като образованието е било втори приоритетен сектор след земеделието. За сравнение, от синдиката предоставят и данни за финансирането на образованието в Европа. В Кипър се отделят 12,6% за образование, в Исландия - 7,9, в Дания - 7,8, в Босна и Херцеговина - 6,4, в Холандия - 5,7, в Украйна, при гражданска война, - 7, в Грузия - 5, в Испания - 4,2, в Македония - 3,6, и в Румъния - 3,7 на сто. Средно за Европа средствата, отделяни за образование, са 5,7 на сто, като препоръката е всички страни от ЕС да дават поне 6%.
Синдикат „Образование" връчи наградите за особени заслуги в областта на просветното, културното и синдикално дело „Стоян Михайловски", учредена от Синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа". По традиция, с плакет и учителска заплата се награждават отличени учители и преподаватели за техния професионализъм, граждански принос, талант и постижения в просветното дело.
Синдикатът отличава представители на институции и директори на учебни заведения за отлично партньорство и социален диалог. Тази година, от регион Кърджали, наградата получи директорът на СОУ „Йордан Йовков" Нели Кюпрюджиева.
24rodopi.com