Живеем в бетонова джунгла - помияри, крави и зверове

Сами си причинихме това

Жельо МИХОВ
Свистене на гуми, спирачки, клаксон, втори, кучешки лай и крясъци, отново клаксон и… „Еййй, къде вървиш с глутницата, бе, да те…!”, провиква се шофьор. Втори е протегнал ръка през прозореца на автомобила и ръкомаха, сменяйки различни конфигурации с пръстите. А каруцата с мургав водач бавно взема завоя на кръстовище. Превозното средство с животинска тяга е последвано от няколко кучета, които яростно водят словесен спор с други улични песове, наизлезли от храстите на парковата част на града, предизвиквайки мини задръстване. След малко всичко утихва защото същата глъчка преминава в друга част на булеварда.
Това е центърът на Кърджали около обед. Нормални звуци и гледки в пиковите часове на най-големия град в Източните Родопи. Минути по-късно на същото място преминават други две каруци, забързани към възможността за печалба на собствениците им. Следва отново кучешки лай и звук от резки спирачки от превозни средства с доста повече „впрегнати коне”. Броени метри от „кръстовището на каляските” полицейска патрулка е спряла до блок. Служителите на реда в нея наблюдават напрегнато кротката паша на няколко крави между блоковете. Извикани са по сигнал, но няма кого да глобят. Животните се чувстват като на поляна, сред баирите, въпреки че са принудени да се провират покрай детски катерушки докато си набавят необходимото количество храна. Собственик няма, няма и кой да понесе глобата, че е превърнал центъра на областен град в собствено пасище. Всъщност има субект, но той кротко лежи пиян на някоя друга полянка във „Възрожденци”. Никак дори не се притеснява за хайваните си. Те неведнъж са преминавали през моста над Арда и отново са се прибирали невредими. Пък и понастоящем патрулка бди над тях. Получавал е и десетки глоби, но какво от това? Той е социално слаб, безработен, а и „чужденец”. „Аз не съм като другите. Аз съм си чист италианец. Някакви цигани ми се обясняват, а аз съм италианец бе, брат ми, не ми говорете глупости!”, е редовният мохабет на същия кравар, чиито животни предизвикват едни от най-големите проблеми по улиците на Кърджали. „Бен не япим”, пък е обичайният му отговор когато го попитат за глобите за преживната му стока и заканата да ниже наказателните постановления на рогата на кравите и други места по собствената му физиология. Не е само той обаче, има и още каубои. Друг урбанизиран пастир дори се жалва пред политически партии, че едва ли не бил дискриминиран заради многобройните актове, които трупал в колекция заради животните си. А кому пречели те? Имало толкова зелени площи, които примамвали просто животните!?
„Слезнах от колата и настъпих кравешко лайно. Голямо и прясно. Така се пльокна под обувката ми, че оплеска другия ми крачол. Все едно си на село, само дето още не сме тръгнали с гумени ботуши”, коментира жител на „Възрожденци”. „Излизаш от входа на блока и срещу теб крава пасе в градинката с цветя, която жителите на блока са направили, за да оцветят поне малко сивият нюанс на панелките. Добре, че поне имат чанове по тях. Така се чуват отдалече защото като нищо някой може да налети на съвсем близка среща”, казва жена от централната част на квартала.

Бурканиада и димни SMS-и към всяка власт: Бре, мама ви, пак ще избутаме

Един бивш премиер бе призовал в кризата хората да се възползват от зелените площи между блоковете и да правят градинки, в които да отглеждат поне картофи. Този направо откри ключа за осветлението в кухнята. Нашенци открай време пренесоха селото в града. Що ли няма един списък на огнищата край жилищните кооперации? Поне до известна степен ще се добие представа за мащабите в производството на избени блага от родната домашна манифактура.
С благословията на природата всички градски огнища започват своята дейност още от пролетта та чак до късна есен. Правят се всякакви туршии, а димът е като индиански SMS за свършените заръки на всякаква порода политически лидери. Най-голям цирк е по време на производството на лютеница в градски условия. Завършекът на процедурата е трудно предвидим, като са възможни и жертви. Първо, понякога огнищата в радиус няколко блока не са достатъчни, което може да предизвика сериозни прения, второ-различните обязаности преди зимата винаги водят до конфронтация сред съседите. Да речем следният пример: мъж и жена са на последна фаза при приготвянето на лютеницата. Разбъркват с греблото сместа в огромната тава, а през това време комшия почиства тръбите на камината край контейнера в близост. Съответно вятърът свършва своето и се започва скандал:
- Къде чистиш, бе? Не виждаш ли, че бъркаме, всичките сажди паднаха в лютеницата!
- Аз чистя на контейнера, кой ви е карал да си правите огнище до него. Тук е за отпадъци, не завод за туршия.
- Съсипа ми всичко бе, децата какво ще ядат зимата? Да ти изгният дървата дано, комина да ти се запуши.
- Да не си жив да видиш…
Та трудно се разпределя междублоковото пространство дори когато препоръката е отправена от разни партии и техните водачи. Оцеляването е въпрос на битка и в доста по-малка степен на политика.
Същевременно един от отроците на „италианеца” (който никак не споделя бащините виждания за произхода си) продава млякото от най-криминалните крави в Източните Родопи само на няколко десетки метра от случващото се.

На всеки гражданин по един „най-добър приятел”

Нашенци обичат природата и затова са пренесли всички детски спомени от селото в града, барабар с домашните любимци. Което не е лошо, но когато премине границите на любвеобвилността нещата взимат застрашителни размери.
Десетки кучета и котки са намерили убежище край блоковете в квартал в Кърджали. Причините са няколко, но една е основна. Храната. Жители хвърлят остатъците от трапезите си направо през балконите, за да почувстват душевното задоволство от това да са в един ритъм със заобикалящата ги природа. Без да осъзнават, че така ръководят цяла хранителна верига, от последствията на която след това първи страдат.
Около шестдесетина кучета (а според някои жители много повече) бродят само в кърджалийския квартал „Възрожденци”. Котките са доста повече. Същевременно мазетата в квартала са пълни с плъхове. Е как? Всички са доволни. Кучета не закачат котки, последните не се морят с гризачите-храна има за всички. От балконите летят всички необходимости за оцеляването на животните. Милчо, Мърко, Сантра… така една жителка на квартала бе кръстила домашните си любимци. С тази разлика, че те не живеят у дома й, а под балкона. Около 15 котки и кучета се възползват от грижите на стопанката, а нощният лай и любовните терзания на хайваните явно галят единствено нейните уши, разказват хора от квартала. „Хранеше животните със сурови, дори кървави кокали. Никой не можеше да мине в района на нейната тераса. Няколко големи кучета скачаха с лай на всичко живо. Дори захапаха един комшия, който се закани да ги избие. Правихме й забележки, тя не разбира от дума. Животните са й по-любими от хората. Сътвори си собствена глутница, а дори децата не смееха да минат покрай блока. Идваха и кучета от други места, които водеха люти битки ежедневно с нейните любимци за хвърлената храна. Проблемът се реши така: жената замина за чужбина и животните се разбягаха по други краища на града”, разказват в махалата.
„Тук явно ни взимат за някакви индианци, които са навикнали да живеят по баирите с всякакви животни”, възмущава се друг кърджалиец. „Пълно е с кучета, котки, крави, а количеството им постоянно се увеличава. Онзи ден се прибирам от работа и виждам децата да си играят с две малки кучета, пълни с кърлежи. Разказаха ми, че мъж с кола дошъл и ги пуснал на паркинга пред блока. После разбирам, че същият е бил комшията ми. Има апартамент в блока, но го дава под наем. Домъкнал животните защото тук щели да се грижат за тях. Като е толкова загрижен за животните, защо не донесе някакво безпризорно прасе бе да му еб.. май… Чудим се защо имало толкова кучета, котки и т.н. Ние сме виновни. Тревите са пълни с кърлежи, носят се зарази, воят вечер е ужасен. Ама никой не ни е виновен”, казва мъжът.

Дори животните обаче не съсипват собствения си дом

„Всички читави хора май си набиха камшиците. Тук останаха само диваците. За да рушиш това, което те заобикаля, трябва здраво да мразиш себе си”, казва кърджалиец докато наблюдава разбитата маса под беседка в новия парк „Арпезос-Север”. Той още не е завършен, но местни диваци вече започнаха да го довършват. Бавно, но със сигурни темпове. Счупени пейки, обърнати кошове, надрани послания и автографи по масите-неразбраното изкуство на лумпения. Творящите оставиха посланията си през годините на всичко, което бе ново, което трябваше да служи на обществото, но не би. Нито една здрава автобусна спирка, нито един ламаринен кош, който да не е опитал поне един ритник, нито една ненашарена фасада, нито, нито, нито капка самоуважение, че всичко това е собственост на цялото общество, дори на властващия в собственото си величие местен господар на мизерията. Същият, чиято обществена значимост е когато претъркаля торбичката с домашния си боклук по тревата край блока. Така той протестира. Срещу шибаната си съдба да бъде роден в най-мръсната държава, да спи с най-продажната жена, да гледа най-грозния футбол, да стъпва в отпадъци, неуцелили кошовете, да се налага да наблюдава доволния от бурканите си със зимнина комшия, да дотроши почти счупената пейка край блока за дърва за ракия… Това е протестът на комплексирания дивак от планината, който с примера си дава воля на диващината на следващите след него. Това най-общо е досието на най-мрънкащите и оплакващи се хора тъдява.
И те ще хвърлят къшче хляб на уличния пес, ще псуват каруцаря, който им засече пътя с глутницата си помияри. На последния пък и през ум няма да му мине, че лайната на животното му няма кой да изчисти. В същото време патрулка лови крави, а чобанинът на пет мастики сънува, че пие грапа с Берлускони. И докато органите на реда са по сигнал, бъдещите участници в абсурдната картина разбиват поредната пейка в още недовършения парк на града.
Цикличността на идиотизма е влудяваща, тя е вследствие на взаимоизключващи се душевни характеристики. Едни диваци, които обожават животните и мразят себеподобните си. Бе нещо е сбъркано тука, а? И май нищо добро не ни чака занапред, ако просто, просто не станем малко по-различни…
24rodopi.com